събота, 29 септември 2012 г.

Между лятото и есента

Ето ме отново тук след отпуската, почистването на дома и приготвянето на децата, за да тръгнат отново на детска градина и училище.Отиде си лятото. Първо дълго го чакахме,студено ни беше. После дойде - горещо ни беше, оплаквахме се от жеги и задух. Ето сега вече е есен, ама каква!...Топло, слънчево, приятно, даже и за море става. Но колкото и да ни е топло и приятно, лято няма да стане. То пък няма и нужда. Всеки сезон носи очарование и наслада. След тримесечна отпуска при завръщането ми в училище трябваше да направя поканите за тържественото откриване на новата учебна година. Преди година пак аз ги правих, но тогава си бяха изцяло мое дело - от началото до края. Сега ми се наложи да използвам готови напечатани цветни картинки и придружаващ ги надпис. Много не ми допадна тази идея, свалена някъде от нета. Ако трябваше да избирам, по-различно щеше да изглежда всичко. Реших, обаче, да се съглася, защото колежката, която ми направи предложението, много харесваше картинката и не исках да я разочаровам. Взаимно си помагаме, а и тя е много отзивчив човек. А бе, както и да е, съгласих се. Пусти училищни пари, все не стигат я за мастило, я за листове. Викам си: " Не изпадай в подробности, хайде сега, ще измислиш нещо, за да не е толкова постно." Преди да вляза в Картичкофурийската общност, може би щеше да ми се стори приемлив този вариант - разпечатваш на цветен принтер и готово! Но сега, когато знам толкова нови и интересни неща за това, как да направиш нещо красиво и впечатляващо, благодарение на всички мили дами, подвизаващи се тук, то този вариант ми изглеждаше, меко казано, обикновен и безкрайно нетворчески. Е, прибрах се вкъщи и вечерта, когато останах по-свободна се залових за работа. Звънчето от картинката трябваше да запее! Малко канапче за панделка, малко Glossy акцент, който за съжаление снимките не уловиха, няколко кленови листа и като че ли се получи. На другия ден отнесох произведенията си в училище и колегите много ги харесаха. Това ми беше повече от достатъчно. Дано и получателите са ги харесали. Много писах, дано не ви досадих, но скоро не съм прескачала насам да публикувам. Иначе ви следя отблизо, всеки ден почти и оставям от време на време коментари. Ето ги най - накрая моите покани със звънчета:
Лека вечер, приятна неделя и успешна седмица желая на всички ви!