понеделник, 17 юни 2013 г.

Първи стъпки.

Здравейте! Днес ще ви покажа първите си стъпки в декупажа. Ще кажа само, че много ми хареса и че няма да са единствени и последни. Една, на пръв поглед, обикновена дървена кутийка се превърна в кутийка за бижута с романтичен привкус. Ето я и нея:
Декупажът е само върху капака на кутийката, а долната част е състарена. Ефектът изключително много ми харесва. Е, има си и несъвършенства, но като за първи път съм доволна. Красивото колие, което съм снимала с кутийката, е излязло изпод талантливите ръце на Нети - Венета Русинова, а аз съм горд негов притежател. Това е за днес, мили дружки. Похвалих ви се и съм доволна! Лека, приятна и ползотворна нова седмица!

събота, 8 юни 2013 г.

Свежо и нежно.

Днес слагам в тази публикация последното от мен. Сватбен плик за пари, за който нямах никаква идея в началото, когато го започнах как ще изглежда. Искаше ми се просто да е нещо много свежо и много нежно. Една покана, която исках да е максимално изчистена и стилна, но ефектна и по която първоначално нямаше перли, но нещо ми липсваше и те си дойдоха на мястото. Изработена е от крафт картон - материал, който много харесвам и с който ми е изключително приятно да работя! Един бонбонен букет от рози за подарък, но предназначен да стои на маса или бюро и трябваше да е по- нисък, но не разполагах с подходящ съд, та тук ми дойде на помощ една празна кутийка от нес кафе, която изпълни ролята на поставка. И най-накрая, но не на последно място, един пръстен от полимерна глина по поръчка, който в първия момент след изпичането едва не изхвърлих, защото цвета не отговаряше на очакванията ми. Поради тази причина и не го снимах вкъщи. Добре, че не го изхвърлих, защото дамата, която си го поръча страшно много си го хареса и се наложи да правя бързи снимки на не дотам подходящо място, които са меко казано, не дотам добри. Приятен уикенд ви желая и дано този дъжд най-накрая спре!

вторник, 4 юни 2013 г.

С аромат на рози.

Здравейте, дружки! Няма по-голямо удоволствие от това да видиш щастлива усмивка върху нечие лице и причината за нея да си ти! Отдавна се канех да направя цветен бонбонен букет и този момент дойде неочаквано. Моят малък син имаше тържество в детската градина и съответно госпожите и леличките, които се грижат за децата получиха много цветя, повечето градински, /все пак живея в град, който допреди две години беше село, макар и второто по големина в България/. Решихме с другите майки да направим подарък за края на учебната година на тези всеотдайни жени, с които децата ни прекарват по-голямата част от деня си. Искахме подаръкът да е много личен, да носи радост и удовлетворение. Не разполагахме с много време за избор и понеже едната от майките ми е колежка и знае слабостта ми към ръчноизработените неща и по-точно, към полимерната глина, ми предложи да им изработя по един пръстен. Аз имах готови, от тези, които ви представих в тази публикация. Така едната част от подаръка беше решена и остана да се подготвят цветята. Тук проблем се оказа това, че цветята не били без пари, а бързо увяхвали, макар че според мен няма нищо по-хубаво от живото цвете. Тогава, вместо разни изкуствени цветя, които не долюбвам особено много /лично мнение!/ им предложих да направя аз букетите. Не може да се очаква, че всеки трябва да е на "ти" с ръчноизработените цветя, но дори и без много ясна представа за какво им говоря, приеха предложението ми. И така, всичко в Казанлък потънало в цветя и рози, рози, рози, много рози, едни от други по-красиви, а аз два дена правих също рози, но от креп хартия. Дори не отидох да погледам Празника на Розата. Повярвайте ми, приказно е! От розобера в розовите градини край Казанлък, през зрелищното шествие, панаира и още много интригуващи моменти. Толкова бях погълната от новото ми занимание, че два дни отлетяха като два часа. Накрая необходимият ми брой цветя беше готов. Ето ги: Толкова много им се радвах, харесвах си ги и ги снимах накуп. Много обичам да правя ръчноизработени цветя, но от креп хартия не бях правила, а много ги харесвам и истински се възхищавам на дамите, които ги правят да изглеждат като истински. Сега ми трябваха пет букета, за които нямах представа как ще събера, защото стъблата на розите ми бяха от дървени шишчета, но тя неволята учи, така че и този проблем беше решен! И тъй като, май много дълга публикация пиша, ето готовите букети. Четири са, петият е за понеделник и не е завършен. За двете госпожи: За леля Мими: За леля Живка: Когато си получиха подаръците и цветята, жените бяха много щастливи. С такова очакване отваряха кутийките и така се възхищаваха на пръстените! Много доволна останах и удовлетворена от това, че всяка дама си хареса пръстена, предназначен за нея. В бързината забравих да снимах кутийките, които направих за пръстените. Относно букетите с хартиени рози - останаха очаровани. Не бяха виждали такива букети, дори отначало не разбраха, че има бонбони в цветята. Винаги е хубаво да доставиш радост и да посееш щастливи усмивки!