четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Картичка с момченце, вдъхновение и още нещо!

Здравейте, феички! Случвало ли ви се е да направите нещо просто така? Знам, че със сигурност ви се е случвало, защото и аз като всички вас се радвам и възхищавам на красотата във всичките й форми. Това възхищение действа вдъхновяващо, кара те да опиташ да създадеш нещо красиво, което, макар и малко по размери е събрало огромна любов и желание. Моето "малко нещо" е следващата ми картичка, която претърпя такава метаморфоза, че доста се промени от първоначалния си изглед. И така... На пръв поглед печатче с момченце. Аз обичам да оцветявам, но за съжаление никога не ми стига времето, за да се доусъвършенствам. В началото, когато започвах с картичките, си бях купила тебеширени мастила и акварелни моливи. Харесва ми да работя с тях и се каня по-нататък да си купя и копици. Та седнах онази нощ,/към 3 през нощта/ и си принтирах печатчето. Много късно беше, а в 6 часа трябваше да ставам за работа, но понеже бях работила до този момент и не усещах умора, реших, че още малко време мога да си открадна от съня. И започнах. Без да усетя един час отлетя в оцветяване. От тук нататък се започна едно сменяне и отхвърляне на хартии, елементи и т.н., познато ви е. Докато се спра на крайния вариант стана време да будя децата за градина и за училище. Пих кафе и си говорех с моя съпруг за тази картичка. Той много я хареса и каза, че я иска да я занесе някъде, защото му предстоеше пътуване при приятел, а картичка, изработена ръчно е страхотен жест на уважение. Разбързах се да приключа, ама то човек като бърза, нищо не му се получава както иска. Изобщо не ми се даваше картичката! Първо беше недовършена /според мен/ и второ, исках да я изпратя за 6 октомври на моето късметче. Не знам, защо така реших, /понеже е с момченце/, но пък къде пише, че за Световния ден на Кардмейкинга трябва да се подаряват само картички с цветя?! Е, преживях го. Вече закъснявах за работа и дори пожелание не можах да напиша, съпругът тръгна на път с моята картичка, аз - в училище и така започна денят без дори да усетя, че не съм спала. През цялото време докато бях на работа нещо ме глождеше отвътре и не ми даваше мира - картичката тръгна не за където трябва! И в един момент ми звънна моя мъж, за да ми съобщи , че колата се е повредила, че трябва да се върне, а пътуването отпада и се отлага. За колата нещо хич не се впечатлих, ама каква радост изпитах, че картичката най - накрая ще я довърша, можете да си представите! От тогава три дни я довършвам! То какво ли не беше, докато накрая не извадих акрилните бои и нарисувах и цветната клонка и пеперудите. Отгоре ги минах с гланц-ефекта, както и момченцето. Мисля, че добре се получи, свежо и щастливо! И пак написах една огромна публикация, докато ви опиша всичко. Спирам вече! Само да добавя, че моето вдъхновение в случая е незаменимата майчина любов! Имам две прекрасни деца, а малкият ми син, който е на 4 години и половина е досущ като момченцето от картичката!
Това ми произведение отива при Мър-Мяу и Забавлятелство дванадесето.

4 коментара:

  1. Хей, какви сладури само - и двамата! Много сладка картичка се е получила! Наистина е свежа и наситена с едно безгрижно щастие, какво само дечицата могат да изразят!

    ОтговорИзтриване
  2. :) усмихна ме тази история, явно и е било писано на тази картичка да я довършиш! :) И наистина си приличат!

    ОтговорИзтриване
  3. Щом има усмихнати дечица,всичко е прекрасно!Супер сладка картичка,ще се радвам ако виждам и още такива.

    ОтговорИзтриване
  4. Веси, много интересна публикация, изпълнена с още по-интересни преживявания и терзания! Поне си се успокоила за картичката, която е много сладурска, както и малкия ти юнак1

    ОтговорИзтриване