С аромат на рози.

Здравейте, дружки! Няма по-голямо удоволствие от това да видиш щастлива усмивка върху нечие лице и причината за нея да си ти! Отдавна се канех да направя цветен бонбонен букет и този момент дойде неочаквано. Моят малък син имаше тържество в детската градина и съответно госпожите и леличките, които се грижат за децата получиха много цветя, повечето градински, /все пак живея в град, който допреди две години беше село, макар и второто по големина в България/. Решихме с другите майки да направим подарък за края на учебната година на тези всеотдайни жени, с които децата ни прекарват по-голямата част от деня си. Искахме подаръкът да е много личен, да носи радост и удовлетворение. Не разполагахме с много време за избор и понеже едната от майките ми е колежка и знае слабостта ми към ръчноизработените неща и по-точно, към полимерната глина, ми предложи да им изработя по един пръстен. Аз имах готови, от тези, които ви представих в тази публикация. Така едната част от подаръка беше решена и остана да се подготвят цветята. Тук проблем се оказа това, че цветята не били без пари, а бързо увяхвали, макар че според мен няма нищо по-хубаво от живото цвете. Тогава, вместо разни изкуствени цветя, които не долюбвам особено много /лично мнение!/ им предложих да направя аз букетите. Не може да се очаква, че всеки трябва да е на "ти" с ръчноизработените цветя, но дори и без много ясна представа за какво им говоря, приеха предложението ми. И така, всичко в Казанлък потънало в цветя и рози, рози, рози, много рози, едни от други по-красиви, а аз два дена правих също рози, но от креп хартия. Дори не отидох да погледам Празника на Розата. Повярвайте ми, приказно е! От розобера в розовите градини край Казанлък, през зрелищното шествие, панаира и още много интригуващи моменти. Толкова бях погълната от новото ми занимание, че два дни отлетяха като два часа. Накрая необходимият ми брой цветя беше готов. Ето ги: Толкова много им се радвах, харесвах си ги и ги снимах накуп. Много обичам да правя ръчноизработени цветя, но от креп хартия не бях правила, а много ги харесвам и истински се възхищавам на дамите, които ги правят да изглеждат като истински. Сега ми трябваха пет букета, за които нямах представа как ще събера, защото стъблата на розите ми бяха от дървени шишчета, но тя неволята учи, така че и този проблем беше решен! И тъй като, май много дълга публикация пиша, ето готовите букети. Четири са, петият е за понеделник и не е завършен. За двете госпожи: За леля Мими: За леля Живка: Когато си получиха подаръците и цветята, жените бяха много щастливи. С такова очакване отваряха кутийките и така се възхищаваха на пръстените! Много доволна останах и удовлетворена от това, че всяка дама си хареса пръстена, предназначен за нея. В бързината забравих да снимах кутийките, които направих за пръстените. Относно букетите с хартиени рози - останаха очаровани. Не бяха виждали такива букети, дори отначало не разбраха, че има бонбони в цветята. Винаги е хубаво да доставиш радост и да посееш щастливи усмивки!