събота, 29 септември 2012 г.

Между лятото и есента

Ето ме отново тук след отпуската, почистването на дома и приготвянето на децата, за да тръгнат отново на детска градина и училище.Отиде си лятото. Първо дълго го чакахме,студено ни беше. После дойде - горещо ни беше, оплаквахме се от жеги и задух. Ето сега вече е есен, ама каква!...Топло, слънчево, приятно, даже и за море става. Но колкото и да ни е топло и приятно, лято няма да стане. То пък няма и нужда. Всеки сезон носи очарование и наслада. След тримесечна отпуска при завръщането ми в училище трябваше да направя поканите за тържественото откриване на новата учебна година. Преди година пак аз ги правих, но тогава си бяха изцяло мое дело - от началото до края. Сега ми се наложи да използвам готови напечатани цветни картинки и придружаващ ги надпис. Много не ми допадна тази идея, свалена някъде от нета. Ако трябваше да избирам, по-различно щеше да изглежда всичко. Реших, обаче, да се съглася, защото колежката, която ми направи предложението, много харесваше картинката и не исках да я разочаровам. Взаимно си помагаме, а и тя е много отзивчив човек. А бе, както и да е, съгласих се. Пусти училищни пари, все не стигат я за мастило, я за листове. Викам си: " Не изпадай в подробности, хайде сега, ще измислиш нещо, за да не е толкова постно." Преди да вляза в Картичкофурийската общност, може би щеше да ми се стори приемлив този вариант - разпечатваш на цветен принтер и готово! Но сега, когато знам толкова нови и интересни неща за това, как да направиш нещо красиво и впечатляващо, благодарение на всички мили дами, подвизаващи се тук, то този вариант ми изглеждаше, меко казано, обикновен и безкрайно нетворчески. Е, прибрах се вкъщи и вечерта, когато останах по-свободна се залових за работа. Звънчето от картинката трябваше да запее! Малко канапче за панделка, малко Glossy акцент, който за съжаление снимките не уловиха, няколко кленови листа и като че ли се получи. На другия ден отнесох произведенията си в училище и колегите много ги харесаха. Това ми беше повече от достатъчно. Дано и получателите са ги харесали. Много писах, дано не ви досадих, но скоро не съм прескачала насам да публикувам. Иначе ви следя отблизо, всеки ден почти и оставям от време на време коментари. Ето ги най - накрая моите покани със звънчета:
Лека вечер, приятна неделя и успешна седмица желая на всички ви!

неделя, 22 юли 2012 г.

Magic box за сватба

Здраво ме е подела сватбената вълна. Този път, обаче, си пожелаха кутийка с изненада. Много харесвам тези експлоадиращи кутийки, които крият в себе си красиво цвете, бужу или цял букет, както се получи при мен. Приятелка ми я поръча за нейна много близка, на чиято сватба не могла да отиде, но искаше да я изненада приятно, като ѝ подари нещо, което ще остане мил спомен на младото семейство. Много ми се искаше да изработя нещо специално, което да съдържа по-малко готови елементи и повече ръчна изработка. Вложих много любов, търпение и желание и тъй като ми беше предоставена "сладка самота",/както се пее в една песен/, потънах в творческо усамотение. Не предполагах, че ще ми отнеме толкова много време! Почти цял ден! Имам си един особено любим печат - роза, който реших да използвам. Всички цветя са направени с него и дистрес мастило -махагон и изрязани. Другото е перлен картон, дизайнерска хартия, папки за релеф, перли и фантазия! Сега ще ви покажа малко повече снимки от обикновено, но се постарах да заснема кутийката от всички ъгли.
Това е за днес от мен. Лек ден ви желая!

петък, 20 юли 2012 г.

Сватбено

Ето ме отново. Този път със сватбен плик за пари с винтидж привкус. По молба на моя колежка, която в неделя е на сватба. Исках да изглежда романтично и стилно. Кроих, ших, това получих. Използвах бял релефен картон, който има във всяка книжарница, дизайнерска хартия, дистрес мастило зелено, нюанс "Борови иглички", акрилна бяла боя, готови розички от фоам, пънч на Марта Стюарт и Биг шот-а за листата. Също използвах и шевната машина, макар че линейният бод малко се изложи. Без да искам съм постигнала резултат, който поръчителката страшно много хареса. Младоженците са хора на средна възраст и този вид на плика много би им отивал, по нейните думи. Ръбчетата на дизайнерската хартия, както и розите обработих с акрилната боя, а белите ръбове на картона и релефа по листата - с дистрес мастилото в зелено.
Благодаря, че надникнахте при мен и прохладен уикенд!

събота, 14 юли 2012 г.

Един чудесен петък, 13-сти!

Вчера беше 13 юли, петък. Напук на схващането за фатализъм се оказа ползотворен и хубав ден. След като изпратих останалата част от семейството на плаж на язовира се захванах за работа. В тези големи жеги климатикът си е голяма работа! Вътре вкъщи едно такова приятно и прохладно, само да твори човек! И аз това правих, но не картички, а бижута от полимерна глина. И тъй като сестра ми имаше рожден ден вчера трябваше да я зарадвам по мой си начин, който знам, че тя харесва. От картичка се отказах, защото тя си има достатъчно от моите. Не че не исках или нямах желание да ѝ направя, но не ми стигна времето. Тя, сестра ми, много хареса бижуто от предишната ми публикация и си пожела такова за рождения ден. Тук мога да ви кажа, че успешна работа ми свърши един печат за картички. Другото е фантазия! Направих ѝ комплект от колие с пръстен и още един пръстен - роза.
А ето я и щастливата рожденичка:
И аз съм щастлива, защото успях да доставя удоволствие на любимата си сестра! Ще включа бижуто при Елшичките и техният "Морски полъх". Пожелавам ви чудесен ден!

петък, 15 юни 2012 г.

Кутийки, бижута и още нещо...

Здравейте, момичета! Днес е 15 юни, ден, в който голяма част от учениците завършват училище. И моят син е от тях, завърши седми клас и след успешно външно оценяване и успешно приключване на учебната година вече сме в осми клас.Казвам "сме", защото като майка съм винаги до него. Много вълнуващ ден за моето дете, защото освен със седми клас се сбогува и с училището, в което е учил до сега, и с учителите, от които пази само хубави спомени.Утре отиваме да го запишем в ново училище. Той си избра хуманитарна гимназия, в паралелка със засилено изучаване на английски език. За седем години не го чух нито един път да се оплаче от някой колега. Уважава всички преподаватели и им е благодарен за това, на което са го научили и за всичко, което са му дали. Затова сутринта тръгна с голям букет цветя за всички учители. Много си обича класната ръководителка и за нея приготвихме специален подарък. Тя много харесва ръчно изработени неща, много обича и бижута и така дойде идеята да ѝ направим бижу. Да,обаче, за мен това си е предизвикателство, защото не бях правила до сега. И решихме да пробвам, пък каквото стане. Имам полимерна глина, вярно че с децата в училище по проект УСПЕХ сме работили с нея, но нещо "по-така" не бях опитвала. След дълго ровене из нета и уроци за направата на цветя, по - точно рози, защото нашата госпожа много ги харесва, след много изгледани бижута, след много почерпено вдъхновение и след няколко смачкани и отново направени рози най-накрая се родиха и моите бижута. Далеч съм от мисълта, че са съвършени, но детето много ги хареса. И тъй като трябва да бъдат поднесени и в подходяща опаковка направих и кутийка за тях, като за основа използвах една метална кутийка от бонбони. Направих я на "два етажа" - на първия отдолу е колието, а отгоре са обиците и пръстена. Ето ги и тях: Ето го и моят син, малко е срамежлив, но щастлив. Щастлив е, защото госпожата много хареса бижутата и защото идва ваканцията, а той, като всички деца, отдавна я чакаше. Най-накрая искам да ви покажа кутийката за сватбената картичка от предишната ми публикация и две фибички от филц, които изработих за моята сладка племенница. Това е за сега от мен. Благодаря ви за отделеното време и внимание! Пожелавам ви хубав летен уикенд!

петък, 8 юни 2012 г.

Сватбено и още нещо

Здравейте, приятелки! Топло и слънчево е навън, даже горещо. Хубаво време за разходки, но и в къщи не е лошо. Днес ми беше последният работен ден. Вече съм в отпуска. У нас пък едно спокойствие, супер! Малкият ми син е на гости при баба си от една седмица, съпругът ми - по работа и само с баткото си правим компания, ама той нали е голям, гледа се сам и не ме ангажира почти с нищо. Такова нещо не ми се е случвало много, ама мнооого отдавна. И тъй като една позната ми поръча картичка за сватба реших да поработя върху нея. Жената държеше да е с младоженци и аз много благодаря на всички момичета, които ми изпратиха картинки! След оцветяването с акварелни моливи и тебеширени мастила ,/това имам/, все нещо не ми харесваше и най-накрая покрих целия печат с ефекта за стъкло. Така по-добре изглежда, по -наситен е цвета. Останалото е дизайнерска хартия и стенсил, който си бях купила отдавна и на който най-накрая му дойде времето. Леко дистресване оттук- оттам и... готово. Докато дойде време за снимки стана късно и излязох на двора. Малко различни изглеждат снимките вътре и вън на двора, ама който снима привечер - така е. Ето я и картичката: Много ми се иска да я включа при Картичкофуриите и Предизвикателството на Бисерка №122 "Шаби шик", но ако мислите, че е правена преди предизвикателството и не отговаря на изискванията, моля да бъде премахната. И сега продължавам на сватбена вълна. Преди седмица правих този плик за пари. Клиентката искаше да е по- изчистен и много си го хареса. Ето и още един плик, абитуриентски, моделчето на който видях и харесах при Ади Янкова, но малко промених. И накрая две картички за госпожите в детската градина: Е стига толкова, че стана доста. Лека вечер и приятни почивни дни!

петък, 13 април 2012 г.

Пъстър, шарен Великден!

Здравейте, момичета! В днешния празничен ден, когато не бива да се извършва никаква работа, аз правих част от Великденската декорация за дома. Някои са ме изпреварили отдавна, но нали за всичко се иска свободно време! Та докато си пиех сутрешното кафе, /към 12 на обяд/, седнала отвън на двора, си измайсторих ей този Великденски венец.
Още по Коледа си бях купила едно неугледно венче с едни грозни бели цветчета по него от магазин за втора употреба. Тогава намерих и листенцата за розите, които направих, а също така и зелената лента, с която обвих венеца. Другите елементи - калинките, малките лилави розички и клонки са готови. Най-голямата ми гордост, обаче, е яйцето. На пръв поглед нищо особено, но за мен са първи стъпки в декупажа и май няма да са последни. От салфетка си изрязах цветенцата и ги залепих с С-200. Получи се, но понеже беше само опит, предварително не бях оцветила яйцето, пробвах върху натуралната му по цвят черупка. Като цяло, след изсъхването, се получи задоволителен резултат, но малко безличен, като че ли. Когато го монтирах във венеца, обаче, ми хареса цялостното излъчване. Изобщо, харесвам си целия венец, много пролетно и свежо звучи, т.е., стои. И сега да ви покажа и част от моите яйца. Двете ми момчета ми помагаха и това е крайният резултат.
Пожелавам на всички весели празници!