Картичка с момченце, вдъхновение и още нещо!

Здравейте, феички! Случвало ли ви се е да направите нещо просто така? Знам, че със сигурност ви се е случвало, защото и аз като всички вас се радвам и възхищавам на красотата във всичките й форми. Това възхищение действа вдъхновяващо, кара те да опиташ да създадеш нещо красиво, което, макар и малко по размери е събрало огромна любов и желание. Моето "малко нещо" е следващата ми картичка, която претърпя такава метаморфоза, че доста се промени от първоначалния си изглед. И така... На пръв поглед печатче с момченце. Аз обичам да оцветявам, но за съжаление никога не ми стига времето, за да се доусъвършенствам. В началото, когато започвах с картичките, си бях купила тебеширени мастила и акварелни моливи. Харесва ми да работя с тях и се каня по-нататък да си купя и копици. Та седнах онази нощ,/към 3 през нощта/ и си принтирах печатчето. Много късно беше, а в 6 часа трябваше да ставам за работа, но понеже бях работила до този момент и не усещах умора, реших, че още малко време мога да си открадна от съня. И започнах. Без да усетя един час отлетя в оцветяване. От тук нататък се започна едно сменяне и отхвърляне на хартии, елементи и т.н., познато ви е. Докато се спра на крайния вариант стана време да будя децата за градина и за училище. Пих кафе и си говорех с моя съпруг за тази картичка. Той много я хареса и каза, че я иска да я занесе някъде, защото му предстоеше пътуване при приятел, а картичка, изработена ръчно е страхотен жест на уважение. Разбързах се да приключа, ама то човек като бърза, нищо не му се получава както иска. Изобщо не ми се даваше картичката! Първо беше недовършена /според мен/ и второ, исках да я изпратя за 6 октомври на моето късметче. Не знам, защо така реших, /понеже е с момченце/, но пък къде пише, че за Световния ден на Кардмейкинга трябва да се подаряват само картички с цветя?! Е, преживях го. Вече закъснявах за работа и дори пожелание не можах да напиша, съпругът тръгна на път с моята картичка, аз - в училище и така започна денят без дори да усетя, че не съм спала. През цялото време докато бях на работа нещо ме глождеше отвътре и не ми даваше мира - картичката тръгна не за където трябва! И в един момент ми звънна моя мъж, за да ми съобщи , че колата се е повредила, че трябва да се върне, а пътуването отпада и се отлага. За колата нещо хич не се впечатлих, ама каква радост изпитах, че картичката най - накрая ще я довърша, можете да си представите! От тогава три дни я довършвам! То какво ли не беше, докато накрая не извадих акрилните бои и нарисувах и цветната клонка и пеперудите. Отгоре ги минах с гланц-ефекта, както и момченцето. Мисля, че добре се получи, свежо и щастливо! И пак написах една огромна публикация, докато ви опиша всичко. Спирам вече! Само да добавя, че моето вдъхновение в случая е незаменимата майчина любов! Имам две прекрасни деца, а малкият ми син, който е на 4 години и половина е досущ като момченцето от картичката!

Това ми произведение отива при Мър-Мяу и Забавлятелство дванадесето.

Между лятото и есента

Ето ме отново тук след отпуската, почистването на дома и приготвянето на децата, за да тръгнат отново на детска градина и училище.Отиде си лятото. Първо дълго го чакахме,студено ни беше. После дойде - горещо ни беше, оплаквахме се от жеги и задух. Ето сега вече е есен, ама каква!...Топло, слънчево, приятно, даже и за море става. Но колкото и да ни е топло и приятно, лято няма да стане. То пък няма и нужда. Всеки сезон носи очарование и наслада. След тримесечна отпуска при завръщането ми в училище трябваше да направя поканите за тържественото откриване на новата учебна година. Преди година пак аз ги правих, но тогава си бяха изцяло мое дело - от началото до края. Сега ми се наложи да използвам готови напечатани цветни картинки и придружаващ ги надпис. Много не ми допадна тази идея, свалена някъде от нета. Ако трябваше да избирам, по-различно щеше да изглежда всичко. Реших, обаче, да се съглася, защото колежката, която ми направи предложението, много харесваше картинката и не исках да я разочаровам. Взаимно си помагаме, а и тя е много отзивчив човек. А бе, както и да е, съгласих се. Пусти училищни пари, все не стигат я за мастило, я за листове. Викам си: " Не изпадай в подробности, хайде сега, ще измислиш нещо, за да не е толкова постно." Преди да вляза в Картичкофурийската общност, може би щеше да ми се стори приемлив този вариант - разпечатваш на цветен принтер и готово! Но сега, когато знам толкова нови и интересни неща за това, как да направиш нещо красиво и впечатляващо, благодарение на всички мили дами, подвизаващи се тук, то този вариант ми изглеждаше, меко казано, обикновен и безкрайно нетворчески. Е, прибрах се вкъщи и вечерта, когато останах по-свободна се залових за работа. Звънчето от картинката трябваше да запее! Малко канапче за панделка, малко Glossy акцент, който за съжаление снимките не уловиха, няколко кленови листа и като че ли се получи. На другия ден отнесох произведенията си в училище и колегите много ги харесаха. Това ми беше повече от достатъчно. Дано и получателите са ги харесали. Много писах, дано не ви досадих, но скоро не съм прескачала насам да публикувам. Иначе ви следя отблизо, всеки ден почти и оставям от време на време коментари. Ето ги най - накрая моите покани със звънчета:

Лека вечер, приятна неделя и успешна седмица желая на всички ви!

Magic box за сватба

Здраво ме е подела сватбената вълна. Този път, обаче, си пожелаха кутийка с изненада. Много харесвам тези експлоадиращи кутийки, които крият в себе си красиво цвете, бужу или цял букет, както се получи при мен. Приятелка ми я поръча за нейна много близка, на чиято сватба не могла да отиде, но искаше да я изненада приятно, като ѝ подари нещо, което ще остане мил спомен на младото семейство. Много ми се искаше да изработя нещо специално, което да съдържа по-малко готови елементи и повече ръчна изработка. Вложих много любов, търпение и желание и тъй като ми беше предоставена "сладка самота",/както се пее в една песен/, потънах в творческо усамотение. Не предполагах, че ще ми отнеме толкова много време! Почти цял ден! Имам си един особено любим печат - роза, който реших да използвам. Всички цветя са направени с него и дистрес мастило -махагон и изрязани. Другото е перлен картон, дизайнерска хартия, папки за релеф, перли и фантазия! Сега ще ви покажа малко повече снимки от обикновено, но се постарах да заснема кутийката от всички ъгли.

Това е за днес от мен. Лек ден ви желая!

Сватбено

Ето ме отново. Този път със сватбен плик за пари с винтидж привкус. По молба на моя колежка, която в неделя е на сватба. Исках да изглежда романтично и стилно. Кроих, ших, това получих. Използвах бял релефен картон, който има във всяка книжарница, дизайнерска хартия, дистрес мастило зелено, нюанс "Борови иглички", акрилна бяла боя, готови розички от фоам, пънч на Марта Стюарт и Биг шот-а за листата. Също използвах и шевната машина, макар че линейният бод малко се изложи. Без да искам съм постигнала резултат, който поръчителката страшно много хареса. Младоженците са хора на средна възраст и този вид на плика много би им отивал, по нейните думи. Ръбчетата на дизайнерската хартия, както и розите обработих с акрилната боя, а белите ръбове на картона и релефа по листата - с дистрес мастилото в зелено.

Благодаря, че надникнахте при мен и прохладен уикенд!

Един чудесен петък, 13-сти!

Вчера беше 13 юли, петък. Напук на схващането за фатализъм се оказа ползотворен и хубав ден. След като изпратих останалата част от семейството на плаж на язовира се захванах за работа. В тези големи жеги климатикът си е голяма работа! Вътре вкъщи едно такова приятно и прохладно, само да твори човек! И аз това правих, но не картички, а бижута от полимерна глина. И тъй като сестра ми имаше рожден ден вчера трябваше да я зарадвам по мой си начин, който знам, че тя харесва. От картичка се отказах, защото тя си има достатъчно от моите. Не че не исках или нямах желание да ѝ направя, но не ми стигна времето. Тя, сестра ми, много хареса бижуто от предишната ми публикация и си пожела такова за рождения ден. Тук мога да ви кажа, че успешна работа ми свърши един печат за картички. Другото е фантазия! Направих ѝ комплект от колие с пръстен и още един пръстен - роза.

А ето я и щастливата рожденичка:

И аз съм щастлива, защото успях да доставя удоволствие на любимата си сестра! Ще включа бижуто при Елшичките и техният "Морски полъх". Пожелавам ви чудесен ден!

Кутийки, бижута и още нещо...

Здравейте, момичета! Днес е 15 юни, ден, в който голяма част от учениците завършват училище. И моят син е от тях, завърши седми клас и след успешно външно оценяване и успешно приключване на учебната година вече сме в осми клас.Казвам "сме", защото като майка съм винаги до него. Много вълнуващ ден за моето дете, защото освен със седми клас се сбогува и с училището, в което е учил до сега, и с учителите, от които пази само хубави спомени.Утре отиваме да го запишем в ново училище. Той си избра хуманитарна гимназия, в паралелка със засилено изучаване на английски език. За седем години не го чух нито един път да се оплаче от някой колега. Уважава всички преподаватели и им е благодарен за това, на което са го научили и за всичко, което са му дали. Затова сутринта тръгна с голям букет цветя за всички учители. Много си обича класната ръководителка и за нея приготвихме специален подарък. Тя много харесва ръчно изработени неща, много обича и бижута и така дойде идеята да ѝ направим бижу. Да,обаче, за мен това си е предизвикателство, защото не бях правила до сега. И решихме да пробвам, пък каквото стане. Имам полимерна глина, вярно че с децата в училище по проект УСПЕХ сме работили с нея, но нещо "по-така" не бях опитвала. След дълго ровене из нета и уроци за направата на цветя, по - точно рози, защото нашата госпожа много ги харесва, след много изгледани бижута, след много почерпено вдъхновение и след няколко смачкани и отново направени рози най-накрая се родиха и моите бижута. Далеч съм от мисълта, че са съвършени, но детето много ги хареса. И тъй като трябва да бъдат поднесени и в подходяща опаковка направих и кутийка за тях, като за основа използвах една метална кутийка от бонбони. Направих я на "два етажа" - на първия отдолу е колието, а отгоре са обиците и пръстена. Ето ги и тях: Ето го и моят син, малко е срамежлив, но щастлив. Щастлив е, защото госпожата много хареса бижутата и защото идва ваканцията, а той, като всички деца, отдавна я чакаше. Най-накрая искам да ви покажа кутийката за сватбената картичка от предишната ми публикация и две фибички от филц, които изработих за моята сладка племенница. Това е за сега от мен. Благодаря ви за отделеното време и внимание! Пожелавам ви хубав летен уикенд!

Сватбено и още нещо

Здравейте, приятелки! Топло и слънчево е навън, даже горещо. Хубаво време за разходки, но и в къщи не е лошо. Днес ми беше последният работен ден. Вече съм в отпуска. У нас пък едно спокойствие, супер! Малкият ми син е на гости при баба си от една седмица, съпругът ми - по работа и само с баткото си правим компания, ама той нали е голям, гледа се сам и не ме ангажира почти с нищо. Такова нещо не ми се е случвало много, ама мнооого отдавна. И тъй като една позната ми поръча картичка за сватба реших да поработя върху нея. Жената държеше да е с младоженци и аз много благодаря на всички момичета, които ми изпратиха картинки! След оцветяването с акварелни моливи и тебеширени мастила ,/това имам/, все нещо не ми харесваше и най-накрая покрих целия печат с ефекта за стъкло. Така по-добре изглежда, по -наситен е цвета. Останалото е дизайнерска хартия и стенсил, който си бях купила отдавна и на който най-накрая му дойде времето. Леко дистресване оттук- оттам и... готово. Докато дойде време за снимки стана късно и излязох на двора. Малко различни изглеждат снимките вътре и вън на двора, ама който снима привечер - така е. Ето я и картичката: Много ми се иска да я включа при Картичкофуриите и Предизвикателството на Бисерка №122 "Шаби шик", но ако мислите, че е правена преди предизвикателството и не отговаря на изискванията, моля да бъде премахната. И сега продължавам на сватбена вълна. Преди седмица правих този плик за пари. Клиентката искаше да е по- изчистен и много си го хареса. Ето и още един плик, абитуриентски, моделчето на който видях и харесах при Ади Янкова, но малко промених. И накрая две картички за госпожите в детската градина: Е стига толкова, че стана доста. Лека вечер и приятни почивни дни!